Неоновите светлини произлизат от английската дума "неонова светлина". Думата "неон" всъщност е транслитерация на "неон" и се превърна в стандартен термин.
Развитието на неоновите светлини може да бъде проследено назад до изследванията на британския физик и химик Майкъл Фарадей върху газовия разряд. Когато електрически ток преминава през газ, съдържащ малък брой положителни и отрицателни йони, той се влияе от ултравиолетови лъчи, космически лъчи и следи от радиоактивни вещества. При достатъчно високо приложено напрежение токът се движи и се сблъсква с неутрални газови молекули, което кара неутралните молекули да се йонизират, като по този начин умножава броя на йоните. Преминаването на ток през газа е придружено от феномен на тлеещ разряд, известен също като луминесценция. Цветът на сиянието варира в зависимост от газа. Теорията на Фарадей и експерименталните постижения поставиха солидна основа за развитието на технологията за неонова светлина.
